Идеалното хипстърско място – кратък гид

Автор: Яна Петкова

Яна Петкова е възпитаник на Австрийската Винена Академия – клон на British Wine and Spirit Education Trust - и e засега единственият за България притежател на WSET Diploma. Един от учредителите и основен лектор в Българската винена академия, винен консултант, съосновател на клуба на пишещите за вино – "Винен Наблюдател" - винен съдия в дегустационни панели в България и чужбина (Италия, Великобритания, Румъния), блогър, ресторантьор. В панела на DiVino Яна има една от най-отговорните задачи да покрива Франция и нейните вина.

 

Ресторантските критици в Ню Йорк все по-отчаяно започват да питат кога най-накрая тостът с авокадо ще изчезне от брънч-менютата на метропола. Хипстърството е масово течение, с което автоматично мъртво, в това всички са единни, може и тостът с авокадо да си ходи вече. Той обаче упорито се държи – с две ръце по света, надалеч – от България.

 

У нас този, който започне да предлага въплъщението на хипстърията ще удари джакпота, разбира се, ако спази и другите изисквания за ултимативното хипстърско място. За да не се поти излишно и чеше дълго време по брадата, ето кратък гид:

Как да отворим хипстърски ресторант:

1. Първото и най-важно условие е да нямате опит в ресторантьорския бизнес, затова пък визии – за бизнеса, за устойчивото развитие, за крафт бирата и коктейлите, за социалното неравенство.
2. Място: ако сте истински посветен, ще изберете такова в най-скапаната част на града, но вие сте бг-хипстър, съответно не сте, съответно ще изберете място в центъра.
3. Свалете мазилката, но не добре, а да изглежда така, сякаш някой със собствени идеи за свободен труд го е правил – къде е искал, къде не е искал.  Електро- и ВИК-инсталации – колкото по-видими, толкова по-добре. Нека кабелите висят свободно.
4. Направете така, че да нямате два еднакви стола или маси. За маси използвайте врати, европалети, столовете е добре да имат петна от боя или каквото друго е възможно.
5. Черни дъски – всяка повърхност от мястото трябва да има много от тях или поне толкова, че да пишете различни вдъхновяващи мисли на деня, които да пускате след това в Инстаграм на фона на нечия брада (за нея по-късно).
6. Разпръснете книги, картини, плакати, стари списания и всякаква друга хартия, за която се сетите.
7. Посуда – гледайте да имате буркани, защото ще сервирате всичко в тях, няма значение дали е течно или не.  Както и всякакви други хрумвания – лопати за сервиране на бъргъри, обувки за сервиране на пържени картофи, мини простор за закачане на пържените филии и т.н.
8. Вилици, ножове, лъжици – да не забравите и да вземете да купите нещо еднакво.  Най-добре е да вземете сребърни прибори от антиквари, стояли неизползвани поне десет години в къщата на собствениците и поне толкова – при антикваря. Никакво почистване, разбира се.
9. Малко или рядко почистване касае и цялото заведение.
10. Името – не можете да се наречете „ресторант“ или „кръчма“, трябва нещо от рода на „място за споделяне“, „работилница за щастие“ и т.н. В никакъв случай не може да има смисъл в името, като „При Гошо“ или „При Мара“, трябва да е „ГошмарОм“, „Мара и звездата“ и подобни.
11. Меню – кейл, кейл, кейл, колко пъти да повтаряме. И нахут, разбира се. Задължително е всякакви вегетариански и вегански „авторски предложения“ да преобладават в менюто.  Гответе без рецепти. Също така да има баници или пържени филии – хем домашно, хем не вкъщи, а при нас. Пържено с визия демек. Или прекалено малки, или огромни порции, нищо по средата, в зависимост от визиите ви за устойчивост.
12. Надценете всичко с поне 300% и го наречете органик, био, занаятчийско, с ниска CO2-следа. Дали това действително е така, е друг въпрос.
13. КАФЕ – поне двайсет различни вида! Както и крафт бира – с вкус на манатарки, на водка, на бретаномицес, на туршия, ама американска. Забравете за виното, освен ако не е нещо с плодове или синьо на цвят, в най-компромисния вариант – натурално (колкото и да е, чували сте за дявола във виното – сулфитите).
14. Бармани, сервитьори, готвачи – ако са мъже – задължително с бради и много татуси, ако са жени – очевидно без първото, с второто. Да говорят на „ти“ на клиентелата и да я съветват императивно, посочвайки й очевидно грешните решения, която тя, клиентелата, постоянно взима.
15. Униформа – не е сигурно, май може, но не дай си боже бяла – фосфатите в праховете за пране разказват играта на околната среда и просто не е отговорно да перем често и да избелваме.
16. Социални медии – инстаграм, фейсбук и поне две-три, които масовата публика не познава.  Постоянно присъствие там! Важно е какво сме туитнали, не какво сме сготвили.
17. Социална отговорност – и друго е по-важно от това какво сме сготвили – да подкрепяме кампании от рода на „Кучето с нас в ресторанта“, „Да кърмим на най-невероятните места“ и т.н.

Също така четете:

Крафтова бира в България - достойна алтернатива на виното?

Къде са най-добрите винарски изби в България и какво вино те произвеждат

Японска, индийска или израелска? Кухня от чужди страни и континенти в заведения на София